pokerolq

Покерът (и най-вече тексас холдем) се оказва, че съдържа точно оптималното количество неизвестност, която дава на по-добрите играчи достатъчно предимство за да са постоянни победители. Постоянни в смисъл не на всяка игра, а в продължение на всеки по-дълъг период от време, където лошите карти биват компенсирани с добри. Разликата между печелившия и губещия покер играч е в това, че добрият губи сравнително по-малко с лоши карти и печели сравнително повече с добри карти за разлика от губещия. Късметът (и то най-вече краткосрочният) обаче е достатъчно голям, за да може и най-слабият играч да печели достатъчно често и така да си мисли че е достатъчно добър и всъщност да си обяснява загубите с липата на късмет. Така минава дълго време, през което губещите оправдават загубите си с липсата на късмет, докато малцина от тях прозреят, че не са достатъчно добри. През това време, те са изгубили значителни пари към по-добрите и което е най-втрещяващо: аз лично не съм видял губещ покер играч да каже: "Аз май не съм достатъчно добър и трябва да се откажа".

Целта на таз мой блог е да разискваме ситуации и принципи от покер, чрез които взаимно да си подобрим играта и най-вече мисленето за играта.

Реших да напиша малко по нестандартен блог,за което моля да бъда извинена